За Пчелите

Дядо пчелар съветва: Направете това при ужилване от оса, стършел - върши чудеса

 

При някои хора тялото реагира бурно при ужилване от оса, стършел или пчела – необходимо е да се вземат мерки. Всеки, който е претърпял ужилване от оса, стършел или пчела, знае, че то е извънредно болезнено, а от време на време и много опасно. Добре е винаги да сме подготвени да вземем мерки, защото никога не се знае кога организмът може да реагира бурно. При някои това е свързано с алергии, при други – с на пръв поглед безобидно подуване. Препоръчително е и за него да се потърси вариант за облекчение, за да се възстанови бързо травмираното място, и да не създава неприятен дискомфорт. Особено желателно е, когато жертви на ужилване от оса, стършел или пчела, са децата. Старите пчелари са наясно, че най-простичките методи са най-ефективни. Те винаги носят в себе си хапче обикновен аспирин. Когато вие отивате на разходка в гората или отмаряте край морето, направете същото – имайте аспирин под ръка. Ролята на аспирина при ужилване от оса, стършел или пчелаТой е доста ефективен, а действието му е многократно тествано от потърпевши. С помощта на аспирина ще намалите отока, ще усетите моментално отслабване на болката, ще спрете сърбежа и крайно дразнещото усещане след ухапване от оса, стършел или пчела. Ако има останало жило, то ще падне съвсем скоро, а следите от жестокото боцване ще се разнесат за кратко време, ще има само едва забележима следа.Направете следното с аспирина: Намокрете таблетката с вода, поставете я на участъка, в който е станало ужилването от оса, стършел или пчела. Оставете да попие така в продължение на 1-2 минути, след което отстранете остатъка. Аспиринът вече е навлязъл в кожата и ще започне да работи във ваша полза.

Подготовка на пчелните семейства за главната паша

 

Подготовката на пчелните семейства за главната паша е продължение на пролетните грижи за пчелите. Тя включва три основни мероприятия: осигуряване на площи за снасяне на майката, използване на восъкоотделянето и запазване работното състояние на пчелите до пашата.

Със затоплянето на времето започва и цъфтежът на ранната медоносна растителност. Пчелите ежедневно донасят и складират в гнездото цветен прашец, увеличава се количеството на пилото, в резултат на което питите почти изцяло се запълват. Остават все по-малко свободни килийки за снасяне и майката започва да намалява снасянето. Това налага да се увеличава площта за снасяне, като се дават изградени пити или восъчни основи за градеж. По този начин се разширяват гнездата. Моментът за разширяване на гнездата се определя от наличието на свободна площ за снасяне на майката. Ако в гнездото има свободна площ за снасяне на майката, независимо от многото пчели с разширяването не трябва да се бърза. Обратно, ако в гнездото пчелите са сравнително малко, но почти всички площи по питата са със заети килийки (с пило, мед и прашец), пчеларят трябва да придаде пити за снасяне. За да не се влошат обемът на гнездото и температурният режим, трябва да се извадят част от прашецовите пити (без пило) зад преградната дъска, а на тяхно място да се поставят празни. Стремежът трябва да бъде майката винаги да има на разположение подходящи пити за снасяне. Първите пити, с които се разширяват гнездата, трябва да бъдат само с работнически килийки, в които са се излюпвали няколко поколения пчели – светло- до тъмнокафяви. Те се слагат непосредствено до последната пита с пило, а след започване цъфтежа на ябълките, когато в гнездата има вече 4-5 пити с пило, може да се слагат и между питите с пило, ако пчелите покриват добре всички пити в гнездото. На по-слабите семейства пити за разширение се слагат до последната пита с пило и едва след като има 4-5 пити с пило и достатъчно пчели между тях.

След разцъфтяването на овощните дървета наред с изградени пити за разширяване на гнездата трябва да се дават и пити за градеж. На по-силните семейства те се поставят до питите с открито пило, а на по-слабите – до последната пита с пило. До настъпването на главната паша на средните по сила семейства трябва да се осигуряват по 4-5 пити за изграждане, за да бъде използван отделеният от жлезите на пчелите восък. Восъкоотделянето е най-активно през периода на развитие на семействата преди главната паша (април-май). Ето защо през този период във всяко семейство трябва да има пити за изграждане и строителни рамки. Чрез строителните рамки се задоволява инстинктът на пчелите да градят търтееви пити и се води успешно и борбата с вароатозата, а по восъчните основи пчелите изграждат работнически килийки.

Строителните рамки трябва да се поставят към центъра на гнездото, където пчелите градят по-бързо и с което се води по-ефикасна борба с акарите. Макар, че пчелите имат на разположение цъфтяща растителност, подбудителното подхранване на пчелите трябва да продължава в онези пчелини, в които семействата са без запаси. Липсват ли запаси, развитието се забавя, а при застудяване се стига до унищожаване на пилото или загиване на цялото семейство. Пчелните семейства в началото на май, особено при по-топла пролет, запълват изцяло обема на кошера и пчеларят преустановява разширяването на гнездата. В резултат на системно ограничаване на яйцеснасянето на майките, особено на по-активните, се стига до положение, когато по питите почти няма свободни килийки. Всички са запълнени с пило (8-10 пити), прашец и мед и майката не намира площи за снасяне, излюпват се много млади пчели, които не са ангажирани с активна работа, а свободните килийки се заемат отново с прашец и нектар. Това състояние на семействата – съвсем малко открито пило (резултат от системното ограничаване снасянето на майката поради липса на свободни килийки), голямо количество млади пчели, невключени в работа по отглеждането на пилото (не се пласира отделяното от жлезите им пчелно млечице), довежда до роево състояние. Тази е причината, поради която твърде често пчеларите успяват да развият добре семействата, но преди да е настъпила пашата, не умеят да запазят работното им състояние и те почват масово да се роят. Ето защо запазването на работното състояние на пчелните семейства в края на пролетта трябва да бъде основна грижа на пчеларя. За да предотврати изпадането на семействата в роево състояние, пчеларят не трябва да допуска майката да се ограничава в яйцеснасянето – в кошера винаги трябва да има пити със свободни участъци по средата за снасяне. При дадан-блатовия кошер, когато пилото заема 8-9 пити (плътно, от летва до летва), а в гнездото има вече 12 пити, пашата още не е започнала и времето и растителността осигуряват всекидневна активна работа на пчелите, пчеларят трябва да вземе мерки за предпазване на семействата от изпадане в роево състояние. Поставянето на магазина в този случай само малко отсрочва роенето, ако майката снася яйца и в магазинните пити. Не бива да се смята, че с поставяне на магазина роенето е избягнато. При тези обстоятелства гнездата непременно трябва да се разширят с корпус с плодникови пити за снасяне на майката. Когато в пчелина няма корпуси, те се приготвят от два магазина, поставени един върху друг. От плодника се изваждат 2-3 пити с пило, поставят се в центъра на корпуса и от двете им страни се попълва с празни изградени пити и восъчни основи, попълва се и плодникът. Само такова разширяване (и то, ако няма снесени яйца в източниците) може да запази работното състояние на пчелните семейства, стигнали до описаното състояние. Много често вместо добър медобер през по-добрите години пчеларят получава само роеве и почти никакъв мед. А използването на главната паша е пълноценно тогава, когато силните семейства са запазили работното си състояние до настъпването й. Използването на главната паша е важен момент в пчеларството. Пчеларят може да разчита на добър успех само ако познава добре особеностите на пашата в района на пчелина, за да може така да регулира обема на гнездата, че семействата да натрупват повече мед.

Защо умира пчелната майка през зимата 

Зимното пчелно семейство се състои от хиляди пчели и една единствена майка. Есенното семейство може да е добре обезпечено с храна – мед, прашец, да има добър микроклимат. И въпреки всичко през зимния сезон това семейство може да загуби своята майка. Именно това е явлението „осиротяване“. Осиротялото семейство има особено поведение, с патофизиологични промени, водещи до неговата смърт. Такова семейство може да е загубило своята майка през декември, но пчеларят открива тази загуба едва през пролетта. За съжаление в последните години броят на подобни семейства без майка се увеличава. В крайна сметка загиването на майката е биологична катастрофа.

Причините за обикновения пчелар са неизвестни. Кои са те:

1.Майката може да бъде убита от собствените си пчели.
2.Майката може да се „самоубие“.
3.Майката може да умре от собствената си старост или от предизвикана, неестествена смърт.
1. В пчелното семейство се появяват пчели с развити яйчници. Това е предпоставка за евентуално снасяне на неоплодени, непълноценни яйца. Майката им „пречи“, те я обсаждат и я включват в кълбо, подлагайки я на жесток тормоз. Тя понякога се измъква, отива на друга рамка, но смъртта я застига и там. Често убитата майка има анатомичен дефект, доловен от пчелите и предизвикал тяхната реакция. Елементите на засилена полова активност у пчелите (споменатото развитие на яйчниците) са резултат от намалената продукция на феромони от страна на майката и липсата на открито пило.
2. Майките се "самоубиват" при неадекватно движение, като не следват нормалното придвижване на кълбото вертикално нагоре. Те се отклоняват надолу или встрани, като напускат очертанията на кълбото и заедно с това намират смъртта си. Обикновено това са термично увредени майки, излюпени по време на летните горещини. Известно е, че ембрионалното и постембрионалното развитие на майките изисква по-ниски температури – 35 градуса С. Не случайно роевите маточници се появяват в периферията на рамката, където температурата е по-ниска. Интензивното пчеларство препоръчва производството на майките да става през късно-летния период, когато температурният режим е по-умерен. Някои наричат термично увредените майки „изкуфяли“, заради тяхната неадекватност. През зимата излизането на майката от очертанията на кълбото е сигурно самоубийство, защото попадането в изключително ниска температура я довежда до смърт само за няколко минути. За съжаление това не е рядко явление.
3. Смъртта на майката може да бъде естествена – от старост или неестествена, но винаги е биологична катастрофа, водеща до загиването на пчелното семейство. Болният организъм оздравява или умира. Така е и с майката. Причините за смъртта й са различни. Въвеждането на антиакарицидните средства има биологични последствия. Много са литературните данни, потвърждаващи факта, че съответните препарати убиват кърлежите, но заедно е това увреждат пчелите, пилото и особено майките. Често се стига до излюпването на майки с ниска телесна температура, неустойчиви на ниски температури, с много телесни дефекти – набръчкани криле, плоско и изкривено тяло.
Пчелите долавят тази инвалидизация и се стремят да отстранят подобна майка, като я убиват. Но през зимата няма летеж, няма кърмаческа дейност, няма търтеи и не е възможно собственото възпроизводство на майката. Пчеларят вижда тази трагична картина едва през пролетта, когато, ако семейството не е загинало, то е силно амортизирано. Осиротелите пчели са преждевременно остарели, агресивни и могат да се присъединят само много внимателно към друго нормално семейство с майка.
Трябва да споменем още уврежданията, получавани при транспортиране на майките, затворени в клетки. Те изпадат в тежко шоково състояние и не приемат охотно дадената им тестена твърда храна. Стига се до значителни неблагоприятни анатомични промени. Подобни майки, навлезли в трудния зимен период или загиват, или пчелите ги убиват. Ето защо затварянето на майката в клетки не трябва да продължава повече от две денонощия (48 часа). Затворени за 7-8 дни майките са загубили 70-80% от нормалните си качества. Те са непоправимо увредени и често семейството се опитва да ги подмени чрез тиха смяна или ги убиват. Безспорно много са причините за зимната загуба на майките. Пчеларят трябва да е внимателен и добре осведомен, за да ги преодолява своевременно.

Самолекуват ли се пчелите с мицел от дървесни гъби

Наблюдението на човека над природата е довело до множество открития не само в науката, но и в технологиите, машиностроенето и т.н. Идеите се превръщат в хипотези, хипотезите - в експерименти, а при доказани положителни резултати - и в добри практики. Такъв е случаят и с Пол Стаметс, еколог, ентусиаст и специалист миколог.В книгата си "Как гъбите могат да помогнат да спасим света" публикува експерименти, с които доказва, че някои видове гъби могат да пречистват околната среда от токсини в процес, наречен микоремедиация. Идеята, че може би точно дървесните гъби имат благоприятен ефект над здравето на пчелите се породила случайно. Стаметс наблюдавал пчели, които "отпивали" от мицела на дървесна гъба и се връщали в кошера. Първоначално той решил, че пчелите са привлечени от естествените захари в мицела, но скоро се появила нова хипотеза. Стаметс бил наясно с антивирусните свойства на гъбите и идеята, че пчелите може би също знаят за тях, довела до откритието. Стаметс, екип от учени в щатския университет във Вашингтон и Министерството на земеделието на САЩ се обединяват, за да потвърдят това предположение. И екологът се оказва прав. Пчели, получили малки количества екстракт от мицел, показали значително намаляване на заболеваемост при наличие на вируси, които се пренасят в колониите чрез акари. В началния етап на разработката основната теория била, че гъбеният екстракт повишава имунитета на пчелите срещу вирусните заболявания. Стаметс разработва и устройство, което доставя чудотворния гъбен екстракт директно в кошера. Това откритие има потенциал да се превърне в спасение както за пчелите, така и за пчеларите, изправени пред огромните проблеми като синдрома на празния кошер и многото вирусни заболявания по пчелите.Изводът: Природните решения в съчетание с най-съвременната научна апаратура и екипи от специалисти в различни научни области са най- добрият начин да се открият нови решения на стари проблеми. Самият експеримент на пръв поглед е много прост. Учените смесват екстракти от различни дървесни гъби с известни антивирусни свойства със захарния сироп, с който подхранват пчелите. Опитът е проведен в лабораторни и естествени условия в няколко повторения. Група пчелни семейства са подхранвани с екстрактите, а едно-единствено семейство - само със захарен сироп като контрола. И в двете среди (лабораторна и естествена) пчелите, захранени с обогатен захарен сироп, са с по-ниска заболеваемост от вирусите Deformed Wing Virus (DWV) and Lake Sinai Virus (LSV) спрямо контролата. Двете инфекции се разпространяват с акара Вароа, за който е известно, че пренася над 10 вирусни болести по пчелите. Смята се, че заболяванията имат основна роля за синдрома на празния кошер. Засега пчеларите могат да се борят само превантивно с преносителя на заразите чрез акарициди. Но така само намаляват риска от заболяване, без да лекуват пчелите. Освен това Вароа е развил резистентност към някои синтетични препарати. А резултатите от експеримента на Стаметс и екипа му са показателни. Пчелите, приели гъбения екстракт, показват 79 пъти намаление на DWV и на LSV в сравнение с контролите.

В научния труд на Стаметс изрично е упоменато, че дървесните гъби имат антимикробни, антибактериални, антивирусни и антигъбни свойства. Гъбите, показали най-добри резултати, са праханова гъба (Fomes) и ганодерма (Ganoderma). Дали пчелите се самолекуват с неизвестни на човечеството методи използвайки растителни материали, предстои да разберем. Факт е обаче, че пероралното приемане на гъбния екстракт от пчелите е увеличило в пъти естествената имунна защита на насекомите и съществено е намалял процентът на заболелите индивиди. В опита са избрани 2 конкретни формулации за разтворите. Малки експериментални колонии са тествани в полски условия с 3 литра от 1% гъбичен екстракт в разтвор на захароза в съотношение 1:1 или само със захароза. След 12 дни резултатите от количествен PCR анализ показват намаление на вирулентността в колониите с 44 до 89 пъти в сравнение с контролата. По време на експеримента е направено и друго откритие. Самата дървесина (в случая от бреза), върху която се развиват гъби, показва известна активност срещу DWV и LSV. Това може да се дължи на асоциацията между дървото и гъбата. Оттук проучването поема в две посоки, но едно е сигурно. Изследването ясно показва, че екстрактите от полипорни гъби намаляват заболеваемостта на пчелите към РНК вирусите. Засега не са одобрени каквито и да било антивирусни препарати, но вследствие на този експеримент е много възможно това да се случи в близко бъдеще.

Защитата на медоносната пчела от вирусни заболявания ще доведе не само до по-спокоен сън на пчеларите, но би имал и съществена роля в естествените екосистеми предвид разпространението на заболявания от културни към диви опрашители и обратно.

Мицеловият екстракт от изследването действа орално и лесно се дава на пчелите. Потенциалното положително въздействие върху здравето на пчелите и антивирусната активност на гъбите дават нови възможности за изледвания на взаимодействието между акари, вируси и опазването на пчелите.

  

 

Пролетно подхранване на пчелното семейство

Известно е, че през ноември и декември, когато пчелите са образували кълбо в кошера, консумацията на пчелен мед е около 1 кг на пчелно семейство за един месец. През м. януари обикновено майката извършва първото яйцеснасяне върху малка площ на питите в средата на пчелното кълбо. Появява се първото пило.

Температурата около отглежданото пило се повишава до 34-35°С и заедно с това се увеличава количеството на консумираният от пчелите мед. Друга особеност на пчелите когато са в пчелното кълбо, че те се движат от долу на горе и консумират само меда, които е над кълбото. Щом достигнат до горният край на пчелните пити пчелите от кълбото умират от глад, независимо, че в питите в страни от кълбото може да има мед.

Това налага още през есента запаса от мед да се осигури да заема по-голямата част от питите с зимуващите пчели. В случай, че количеството на медения запас през есента е недостатъчен, или е разположен в тесни ивици в горният край на пчелните пити, то, за да не загинат от глад пчелите още през януари се нуждаят над кълбото да имат шапка от храна. Важно е при зазимяването да се осигури не само храна като количество, но и да заема определено пространство върху пчелните пити, около които ще се формира пчелното кълбо.

Това е първото подхранване, което следва да се осигурява при зазимяването на пчелните семейства с недостатъчна храна още през есента. Много по-доброто решение е да се осигури достатъчно храна още през есента, при зазимяването, която да позволи до м. март пчелният кошер да не се отваря и да не се разхерметизира.

Втората необходимост от подхранване е свързана с пролетното развитие на пчелното семейство и стимулирането на майката да яйцеснася, за да може по време на първата главна паша пчелното семейство да е силно и да събира максимални количества нектар и цветен прашец.

В процеса на еволюцията медоносната пчела се е развивала в тясна зависимост от медоносната растителност. За да може да оцелява тя се е приспособила през зимата когато се консумира събраната през лятото храна в кошера да има по-малко пчели. При зимуването в пчелното семейство има 20-30 хиляди пчели. През пролетта числеността на пчелите в пчелното семейство се увеличава и те към главният медосбор достигат 60-80 хиляди броя.

Установено е, че за да се стимулира развитието на пчелното семейство и яйцеснасянето на майката е необходимо през пролетта да се осигури подхранване със захарен сироп или с пчелен мед. На базата на наличните хранителни запаси, на подаваната чрез подхранването храна и на приноса от цъфтящата по това време растителност пчелите отглеждат пило и развиват пчелното семейство. Много важно е да се определи кога следва пчеларя да започне пролетното подхранване за развитие, тъй като ако се развият по-рано пчелните семейства, то може да се появи рояване, а ако се закъснее може да се изпусне първата главна паша. Кои са показателите, които следва да вземем предвид за опрeделянето на срока за пролетното подхранване?

Първо следва да се определи времето за началото на главната паша около пчелина. В зависимост от надморската височина и климатичните условия за всяка година този срок е различен. На базата на своя опит и наблюденията от други години пчеларя следва да определи този срок. След това се извършват следните изчисления: За излюпването на една генерация от пчели работнички е необходимо 21 ден. След като се излюпят пчелите работнички веднага не извършват събиране на нектар и цветен прашец. Известно е, че до шестият ден след излюпването си младите пчели работят в кошера по почистването на килийките.

Те са чистачки. След тази възраст се развиват и укрепват техните Слюнчени жлези и те започват да произвеждат пчелно млечице. Те стават кърмачки до 12 тия ден от излюпването си. След това се развиват техните восъчни жлези и те стават строителки на восъчните пити. Това продължава до 18-20 ден от излюпването им. Едва след тази възраст те са в състояние да излизат и да стават събирачки. От времето когато те са били яйце са минали вече 40 дни. Освен това през пролетта както е известно зимните пчели, които са били 20-30, а в някои случаи и до 40 хиляди умират и те се заменят с нови вече летни пчели. Майката по това време може да снася до 2000 яйца на денонощие.

За да се подменят зимните пчели с летни са необходими също още около 20 дни. Така, че изчисленията показват, че за да се получат по време на главната паша пчелни семейства с численост около 80 хиляди пчели, голямата част от които да са събирачки и да могат да оползотворят отделящият се нектар и цветен прашец са необходими около 50-60 дни. Това показва, че подхранването за стимулирането на майката следва да започне около 2 месеца преди главната паша. Ако акацията, която най-често е първата, а в някой случай и единствената, която осигурява главната паша започва да цъфти около пчелина около 5-10 май, то подхранването за стимулирането следва да започне около 5-10 март.

Използването на тези разчети в голяма степен помагат на пчеларя да започне своевременно и да извърши добре пролетното развитие на пчелните си семейства.

 

5 съвета за професионални пчелари – как се извършва зазимяване на пчели

 

Зазимяване на пчели – тема, която искрено вълнува всеки пчелар с настъпването на есента. А добрият пчелар е длъжен да се погрижи за доброто състояние на пчелните си семейства през настъпващия зимен сезон. Много е важно да се извърши есенен преглед на кошерите.

Не пропускайте този етап и се отнасяйте сериозно към него!

 

Именно навременният преглед установява силата на пчелното семейство, за проблем в кошера и неговите нужди от храна.Важно е да се отбележи, че прегледът най-късно трябва да се извърши до месец октомври.

Дотогава майките вече трябва да приключили със снасянето на яйца, последното пило да се е излюпило или по някои средни пити е останало малко запечатано пило.

Процедурата „Зазимяване на пчели“ се случва по различно време на месеца във различните региони на страната. При по-мекия климат тази дейност може да стане до края на м. октомври, а в по-студените и ветровити региони трябва да зазимим пчелите по-рано.

1. Разберете дали кошерът е силен или слаб

 

На първо време трябва да разберем дали нашият ко